Целина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Целина.

Тази статия е за вида растения. За рода вижте Целина (род). За други значения вижте Целина (пояснение).

Обикновена целина
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Сенникоцветни (Apiales)
семейство:Сенникови (Apiaceae)
триб:Apieae
род:Целина (Apium)
вид:Обикновена целина (A. graveolens)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Seseli graveolens Scopoli, 1771
Обикновена целина в Общомедия
[ редактиране ]

Цѐлината (Apium graveolens), позната още като керевиз или кервиз, е двугодишно тревисто растение от семейството на магданоза и морковаСенникови (Apiaceae).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Има набраздени листа с височина 20-40 cm. Коренът е с жълтеникава до кафява кора и бяла сърцевина, месест е и образува глава. Листата са лъскави, тъмнозелени и пересто нарязани. Цветовете са малки и зеленикави на цвят, събрани в сенници от по 6-12 лъча. Растението цъфти от юли до август.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

В природата целината расте по заблатени и влажни места, както и във влажни пясъци. В България е естествено разпространена по цялото Черноморие и по поречията на Дунав, Марица, Струма. Среща се и в цяла Европа, с изключение на най-северните региони.[2]

Употреба в кулинарията[редактиране | редактиране на кода]

Целина
Celery, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия67 kJ (20 kcal)
Въглехидрати2.97 g
      Нишесте0 g
      Захари1.34 g
      Сукроза0.08 g
      Глюкоза0.4 g
      Фруктоза0.37 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0 g
      Галактоза0.48 g
   Влакна1.6 g
Мазнини0.17 g
   Наситени0.042 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.032 g
   Полиненаситени0.079 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини0.69 g
Вода95.43 g
Пепел0.75 g
Калций, Ca40 mg
Желязо, Fe0.2 mg
Магнезий, Mg11 mg
Фосфор, P24 mg
Калий, K260 mg
Натрий, Na80 mg
Цинк, Zn0.13 mg
Мед, Cu0.035 mg
Манган, Mn0.103 mg
Селен, Se0.4 μg
  Други
Целина в Общомедия

Целината се използва в кулинарията и като кореноплоден зеленчук (стъбла, корен), и като подправка (листа). За целта има култивирани различни сортове – например с дебели и сочни стъбла или с добре развит корен.

Използва се в различни диети, тъй като е ниско калорична, богата на витамин C и с много ниско съдържание на натрий.

Самостоятелно целината може да се консумира сурова в салата или като прясно изцеден сок, или варена в супи и бульони. Като подправка се ползва и сушена, и свежа, като намира приложение и в маринатата на различни видове туршия. Подхожда на месни ястия и ястия с картофи.[3]

В САЩ е популярно нарязаното стъбло на целината да се топи в дресинг от синьо сирене и да се яде с пилешки крилца или други предястия или основни ястия.

Употреба във фитотерапията[редактиране | редактиране на кода]

Във фитотерапията се използват корените и плодовете на целината. Корените съдържат киселини, амини, аспарагин, глутамин, манит, пентозан, скорбяла, тирозин, холин. Плодовете съдържат апиин, лимонѐн, седанолид, селенин.

Основното действие на целината е диуретично, което се дължи на съдържащите се в нея етерични масла (0,1% в корена и 2-3% в плодовете). Емпирични данни показват, че има и антиревматично действие и стимулира действието на централната нервна система.

Приема се като прясно изцеден сок от корените и като запарка.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Apium graveolens (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б в „Съвременна фитотерапия“, под редакцията на проф. Веселин Петков, „Медицина и физкултура“, София, 1982
  3. Информация за целината в кулинарията и фитотерапията